Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много.
Извадил пистолета и им наредил:
- Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния.
Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава:
- Сега, клякате и се изсир*те!
- Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя.
Свършили те работата, а съпругът:
- Сега си разменяте местата!
Ония пак изпълняват.
- Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…
След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът:
- Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе!
А жената:
- Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон.
Отива при сър Джон и му казва:
- Разбрах, че сте се виждали със жена ми!
Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства:
- Виждал, виждал, виждал... да... виждал съм се с нея.
- Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас!
Сър Джон (гледа тефтерчето):
- У вас, у вас, у вас, мммда... ходил съм у вас.
- Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми!
Сър Джон (пак гледа тефтерчето):
- Спал, спал, спал... мммда... спал съм с нея.
Сър Уинстън (вече ядосан):
- Но аз, сър, не съм доволен!
Сър Джон (отново тефтерчето):
- Доволен, доволен, доволен... и аз не съм доволен...