Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от
купетата…
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно…
Тук майката въздъхва облекчено…
- …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Заекът пътувал с влака, но куфърът му се изгубил.
Той ядосано започнал да минава по купетата и да пита "Къде ми е куфърът?Кажете, че да не стане като миналата година!"
Така по инерция отворил и следващото купе и пак извикал това:
- Къде ми е куфърът? Кажете, че да не стане като миналата година!
Там седял лъвът и го попотал нервено:
- Какво стана миналата година?!
Заекът отговорил уплашено:
- Аааа ммм нищо...Купих си нов!