Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
24°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Приятел - някой който знае всичко за нас и въпреки това ни харесва.
Разни
03.10.2017
2,385 прегледа
Следващ →
Още вицове
Интернет - това е рая за шизофреника. Там може не просто да раздвои своята личност, а и да устрои диалог със самия себе си, въвличайки в дискусия нищо неподозиращи потребители.
Един психиатър разказва на друг: - Знаеш ли на какъв пациент попаднах, има едновременно и параноя и мания за величие. - Как така? - Струва му се, че все го гонят папараци. А така се гордее с това!
Имало едно време един богаташ.Той имал еднин магазин,но понеже бил твърде тесен, но висок той си поставял всичката стока на високото и с една висока стълба се качвал до нея и така с всеки един клиент.Работният му ден минавал твърде тежко.Едни ден идват 3 деца.Първото казва,че иска 5 бонбона от най-сладките.Магазинера се качва нагоре взима боркана с бонбоните и дава желаната броика на момченцето.Качва се по стълбата и и оставя буркана.Слиза и започва да обслужва вторият си клиент,но преди да върне буркана пита третото дете: -И ти ли ще искаш като тях? Детедо твърдо казва,че не е така.Човека се качва оставя стоката и пита детето какво ше желае.То казва,че иска от същите бонбоми като тях само че три. :))))
Борец си купува вила в покрайнините на Варна. Скоро обаче научава, че при поредното свлачище къщичката му се засилва, помита гаража и цопва в морето. Борецът и негов приятел отиват да огледат мястото, оставено от изчезналата вила. Нашия човек обаче се смее. Приятелят му го пита: - Защо се смееш бе, брато? Толко беше яка къщурката, а си отиде... Борецът отговаря: - Да, ама я глей отгоре каква двуетажна иде!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.