Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 24°
Приятел - някой който знае всичко за нас и въпреки това ни харесва.
Разни 2,385 прегледа
Следващ →

Още вицове

Интернет - това е рая за шизофреника. Там може не просто да раздвои своята личност, а и да устрои диалог със самия себе си, въвличайки в дискусия нищо неподозиращи потребители. Един психиатър разказва на друг: - Знаеш ли на какъв пациент попаднах, има едновременно и параноя и мания за величие. - Как така? - Струва му се, че все го гонят папараци. А така се гордее с това! Имало едно време един богаташ.Той имал еднин магазин,но понеже бил твърде тесен, но висок той си поставял всичката стока на високото и с една висока стълба се качвал до нея и така с всеки един клиент.Работният му ден минавал твърде тежко.Едни ден идват 3 деца.Първото казва,че иска 5 бонбона от най-сладките.Магазинера се качва нагоре взима боркана с бонбоните и дава желаната броика на момченцето.Качва се по стълбата и и оставя буркана.Слиза и започва да обслужва вторият си клиент,но преди да върне буркана пита третото дете: -И ти ли ще искаш като тях? Детедо твърдо казва,че не е така.Човека се качва оставя стоката и пита детето какво ше желае.То казва,че иска от същите бонбоми като тях само че три. :)))) Борец си купува вила в покрайнините на Варна. Скоро обаче научава, че при поредното свлачище къщичката му се засилва, помита гаража и цопва в морето. Борецът и негов приятел отиват да огледат мястото, оставено от изчезналата вила. Нашия човек обаче се смее. Приятелят му го пита: - Защо се смееш бе, брато? Толко беше яка къщурката, а си отиде... Борецът отговаря: - Да, ама я глей отгоре каква двуетажна иде! Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.