Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°
Срещнали се американският и българският президент и решили взаимно да се нарисуват. Българският президент нарисувал американския с едно малко и с едно голямо ухо. Според него американският президент с голямото ухо слушал Конгреса, а с малкото - народа. Американският президент също нарисувал българският президент е едно голямо и едно малко ухо: с голямото българският президент слушал Партията си, а с малкото - парламента. - Ами народът?! Къде е изобразен народът и отношението ми към него? - недоволен попитал българския президент. - Не съм забравил - отговорил американският президент. -Просто не ми стигна платното да те нарисувам и под краката!
Разни 2,602 прегледа
Следващ →

Още вицове

Сега нека да излязат две двойки с по двама души! Реплика на Къци Вапцаров Компютърът е почти като човек. Единствената сериозна разлика, е че като сгреши нещо не прехвърля грешките върху друг компютър. Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: - Господине, вие тука ли живеете? - Дааа. - Кажете на кой етаж, за да ви помогна? - Ами на четвъртия... - Добре елате... а коя врата? - Където и да е - все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. - Господине, вие тука ли живеете? - Дааа. - Кажете къде, за да ви помогна. - Ами някъде на четвъртия етаж... И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: - Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? - Да и то на четвъртия етаж... само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой! Разхождала се червената шапчица из гората и не щеш ли точно тогава за първи път и дошъл мензисът... Тя много се притеснила, но продължила пътя си тъй като знаела, че баба й страшно се нуждае от чесалката за гръб! Както си ходела и се чудела дали ще успее да стигне до баба си, дръгливия кон, дали няма да й изтече кръвта, тя срещнала вълка. Той бил страшно гладен, но като видял колко е притеснено младото момиче е попитал какво има. Тя жалостно процедила: - Ами вълчо... умирам... тече ми кръв между краката и не знам колко време ми остава... Вълкът учуден и загрижен казал: - Дай да погледна червена шапчице? Тя му разрешила. След малко вълкът излензал из под полата на момичето и леко загрижен казал: - Ами, виж аз не съм специалист, но ми се струва че са ти резнали топките! Линда Елдер и Ричард ПолУм, който не задава въпроси е ум, който не е интелектуално жив.