Двама просяци намират на брега на Темза труп с разпран корем. В корема му - макарони. Единият:
- Аз съм нещо гладен, ще взема да ги изям.
Изял ги и другият му вика:
- Абе, знаеш ли, в макароните имаше косъм.
- Какво!!! Косъм!- изревал оня и повърнал.
Другият просяк започнал да яде сладко, сладко и примлясвайки казал:
- Всъщност, нямаше никакъв косъм, но аз ги обичам топли...
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".