Вторник, 17 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 15°
Чернокоса, червенокоса и блондинка застанали пред огледалото на истината. Който излъже огледалото го поглъща! Ченокосата.. - Аз мисля, че съм отслабнала... Огледалото я погълнало! Червенокосата.. - Аз мисля, че съм се разхубавила... Огледалото я погълнало! Блондинката... - Аз мисля... Огледалото я изяло!
Блондинки 4,275 прегледа
Следващ →

Още вицове

Децата в Иванчовия клас били много добре възпитани и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Веднъж дошъл инспектор и преди часа момчетата от неговия клас се наговорили, ако Иванчо каже някоя глупост, всички демонстративно да напуснат стаята. По време на часа учителката, ги накарала да си прочетат домашната, която била на тема "Моето училище". Иванчо много вдигал ръка и най-накрая учителката му казала да го прочете: - Зад училището има публичен дом! - изтърсил Иванчо. Момчетата си взели чантите и тръгнали да излизат и Иванчо извикал: - Чакайте бе, къде тръгнахте, той още не е отворен! В магазина клиентка пита: - Прочетох в едно списание, че за да изглежда дупето по-сексапилно, а бедрата по-стройни, дънките трябва да са един размер по-малки. - Да, така е. А вие кой размер сте? - Ох, май седемдесет и осем ще ми стане, а? Прасето, виждайки на двора подготвеното барбекю, почна да лови мишки и да е лае по чуждите хора. Учителят: - Деца, колко от вас бяха на село това лято? - Аз! - И аз! - И аз! - Добре. И какви са новите звуци, които чухте в провинцията? - Мууу! - Бееее! - Мама му д*ба! При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.