Вицет — Димитровград

Две жени се размечтали и взели да си представят какви биха били, ако са растения. Първата жена казала: - Мечтая да съм червена роза и да стоя на ревера на кмета Софиянски! Втората се разсмяла и рекла: - И каква полза ще имаш, скъпа? Аз бих желала да съм обикновена зелка, та кочанът цял живот да ме подпира отдолу!

Разни 03.10.2017 3,588 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Скъпи, хайде да си вземем отпуска и да отидем в Париж. - Не искам. - Щом не искаш в Париж, хайде да отидем в Рим. - Не искам. - А къде искаш? - В Гърция, на Атон. - И защо там? - Там не пускат жени. "Ще победи Аржентина", помисли си Щирлиц. "Аз ще вкарам гол и Германия ще победи", помисли си Мюлер. Батериите имат плюсове и минуси, а аз съм идеална ;) Учителката ми каза: - Доведи баща ти! Доведох го. На другия ден мама ми каза същото. Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!