Отишъл наш бизнесмен на гости у японски колега , настанили го в хотел с всички екстри , а вечерта като подарък дошло едно прекрасно японско момиче. Почнал нашия да я оправя както си знае, но по едно време японката взела да крещи една и съща дума:
- Цън мън , цън мън ....
На следващия ден японецът поканил нашия да играят голф. По едно време обаче и той започнал да крещи същото:
- Цън мън , цън мън ....
Нашият се озадачил и попитал:
- Абе, колега, какво значи това? Снощи и онова котенце все тая дума повтаряше.
- Грешна дупка, колега, грешна дупка - отговорил му японеца.
На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.