Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Иван и Петър отишли в Англия да работят, но и двамата не знаели езика. Уредили ги на квартира при мистър Джонсън и те започнали работа в сферата на строителството. Минали два месеца и те били много доволни. Един ден обаче установили, че в квартирата им има мишки. С какви ли не препарати опитвали да ги унищожат, но все не успявали. Не знаели език, за да викнат фирма и затова решили да звъннат на наемодателя и да го предупредят. Иван като по-добре знаещ езика (понаучил някои думи) се обадил за да го предупреди.
- Hello, Mr. Jhonson
- Hi
- I’m Ivan. Do you know?
- Yes, yes ... Ivan
- And Tom and Jerry. Do you know?
- Tom and Jerry??
- Yes, Tom end Jerry
- Yeah, I know it. Why?
- E, Jerry is here...