На едно момченце му измряло цялото семейство, майка му, баща му, баба му, дядо му, абе всички. Изпратили го в едно сиропиталище. Веднъж една от възпитателките в дома го попитала:
- Кажи сега мойто момче, от какво умря майка ти?
- Ами... Сгази я валяк!
- А баща ти?
- Ами и него го сгази валяк!
- Хм. Е добре де, ами баба ти от какво умря тогава?
- Сгази я валяк!
- И дядо ти ли го сгази валяк?
- Да, и него!
- Е, добре де моето момче, сега на теб какво ти остана?
- ВАЛЯЯЯЯЯЯК!!!
Първи път!
Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш.
Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво.
Тя: Абе не е, ама...
Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м...
Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай!
Той: Ето с това сега и леко бодвам...
Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега!
Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си?
Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде!
Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли?
Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало.
Той: Ма болеше ли те?
Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра!
Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка.
Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"