Вицет — Димитровград

Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. - Ето го нашият ударник. - Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? - Не знам,- свил рамене шлосерът. - А две чаши? - Не съм сигурен... - А цяла бутилка? - Ами, както виждате работя...

Пиянски 03.10.2017 3,455 прегледа

Следващ →

Още вицове

Иванчо и Марийка си играят навън. Първия ден Иванчо и Марийка решават да се качат на едно дърво и да си играят. Иванчо казал: - Ти мини първа. Щом тя минала Иванчо погледнал под полата й. На втория ден пак така, на третия също, на четвъртия пак така. Да обаче майката на Марийка й писнало все Иванчо да гледа под полата й. И веднъж, когато Марийка чакала Иванчо майката казала: –Марийке, когато Иванчо дойде да си свалиш полата надолу. –Спокойно мамо аз вече я свалих. Жена пътува в препълнен автобус.Внезапно си бърка в чантата и казва: - Яйцата, чадъра, перуката, всичко е тук. След известно време пак притеснено бърка в чантата: - Яйцата, чадъра, перуката, всичко съм взела. Оттегчен мъж до нея казва: - Госпожо, престанете да ми бъркате в гащите чантата ви е на пода. Ако си вегетарианец, значи в детството си се подхлъзнал на пържола, и по чудо си оцелял падайки в камион с киви. Друго логично обяснение няма. Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени. Сърцето има свои привички, които разумът ни познава. Блез Паскал