Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°
Жена се оплаква на позната: - Ох, че са сегашните деца! Представи си, че моята дъщеря е на шестнадесет години и има вече гадже, а че днес ставам на тридесет години да забрави!
Разни 3,199 прегледа
Следващ →

Още вицове

Генко получава обаждане от адвоката си, който настоява да се срещнaт веднага. Генко отива в офиса на адвоката си. - С лошата или с ужасната новина да започна? - пита адвокатът. - Е, ако това ми е избора, нека да е лошата първо. - Твоята жена е намерила снимка, струваща 100 000 евро. - Това е лошата новина? - чуди се Генко, - Тогава нямам търпение да чуя ужасната. - Ужасната е, че на снимката си ти със секретарката ти. Оказа се, че файлът "моята_най_страшна_тайна.txt" съдържа следните думи: "Скъпа моя, моля те да не се ровиш в компютъра ми.". Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис. С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага. Клекнал смирено и започнал да се моли Господу: - Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица! Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу: - Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица! Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг... Жена към мъжа си на сутринта: - Скъпи, говореше на сън през нощта. - Случва се... - Но ти говореше по ай си кюто! Умрял Анщайн. Среща се на небето с Господ, който му казва: - Ти си най-умния от хората. Заслужаваш да ти изпълня някакво желание. Какво искаш? - Господи, напиши ми формулата, по която си създал света. Господ почнал да пише дълга формула. По едно време Анщайн се обадил: - Господи, имаш грешка. - Да, знам.. - тъжно отговорил Господ.