Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче.
Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри.
Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти.
Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита:
- Ей, момчета, има ли пострадали?
Никой не му отговаря.
- Да няма пострадали?
Пак никой не отговаря.
- Брей, да не се е претрепал някой?
Тишина.
- Остана ли поне някой жив?
Гробно мълчание.
Старецът изтрива потно чело:
- Имах късмет тоя път!
Когато чуя, че някой писател е блокирал и не може да пише, ми идва да му кажа: "Я върви да се... Ами спри да пишеш, дявол да го вземе - знаеш ли колко много други има още като теб."Гор Видал