Приказка за аленото цвете:
Тръгнал един търговец на път за далечни страни, а дъщерите му заръчват - едната рокли, другата накити, а най-малката казала:
- Не искам друго, татко, донеси ми само алено цвете.
- О, я стига! С твоя мак митничарите пак ще ме одрусат!
Жените отговарят:
М: Къде си била през целия ми живот?
Ж: Криех се от теб.
М: Не сме ли се виждали някъде преди?
Ж: Да, затова вече не ходя там.
М: Свободно ли е мястото?
Ж: Да, и моето ще се освободи, ако седнете.
М: У вас или у нас?
Ж: И на двете места. Ти отиваш у вас, аз у нас.
М: Как предпочиташ яйцата за закуска?
Ж: Неоплодени.
М: Тялото ти е като храм.
Ж: Съжалявам, днес няма служба.
М: За теб бих отишъл на края на света.
Ж: И би ли останал там?
М: Уморена ли си тази вечер? Защото си мислех за теб цял ден.
Ж: Разбира се, се съм уморена, (кратка пауза с невинна усмивка) уморена съм от глупостите ти.