Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 20°
- Пено, требе да намалиш от килата, оти мина вече стоте. - Макя, че намалим, та да ми думат, че съм ’лека’ жена.
Разни 2,459 прегледа
Следващ →

Още вицове

В един родилен дом объркали бебетата на негър, американец, германец и евреин. Извикиали бащите им да си ги познаят. Негърът казал: - Моето очевидно е онова черното. Американецът извадил един долар и го размахал. Едно от бебетата протегнало ръчички и той рекъл: - Ей това е моето. Немецът влезнал и ревнал: - Hail Hitler! Едно от бебетата се насрало веднага и той казал: - Това е еврейчето, другото е моето. Мутри си спретнали голям купон. Довели и жените си. Естествено разговорите се въртели около работата им. Накрая една не издържала: - Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание и един се обадил: - Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо... - Добре, добре - прекъснала го изнервена дамата, - я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание и се обажда друг: - А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? - Абе вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: - Браточки, помните ли как хвръкна оня на Витоша? Ако другите знаеха подбудите ни, често щяхме да се срамуваме и от най-благородните си постъпки. Франсоа дьо Ларошфуко Генко си взел заплатата и върви към вкъщи. Изскочили едни мутри и го обрали. Прибрал се тъжен, направо не му се живее. Минали няколко дни, звъни се на вратата, а там същите мутри дето го били ограбили. Връщат му портфейла. Генко брои парите. Всичко си е там. Тогава ги пита: - Какво става? Мутрите: - Вземи си заплатата, че не сме спрели да се смеем, а един за малко да се напикае от смях. Баба Меца имала рожден ден и си казала: - Ако някой ми подари цвете, ще му го навра в задника. Дошъл Зайо на купона с голяма маргаритка и Меца изпълнила заканата си. След това Лиса питала Зайо: - Абе ти защо плачеше и се смееше, когато стана случката с цветето? Зайо казал: - Плаках, понеже ме болеше, а се смеех, защото зад мене беше Кумчо Вълчо с кактус!