Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче.
Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри.
Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти.
Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита:
- Ей, момчета, има ли пострадали?
Никой не му отговаря.
- Да няма пострадали?
Пак никой не отговаря.
- Брей, да не се е претрепал някой?
Тишина.
- Остана ли поне някой жив?
Гробно мълчание.
Старецът изтрива потно чело:
- Имах късмет тоя път!
Един лекар преспал със свой пациент, но после го измъчвало страшно чувство за вина. В главата на лекаря започнал вътрешен диалог:
"Не се притеснявай - ти едва ли си първият лекар, пристъпил клетвата си, и със сигурност няма да си последният."
Но тогава един глас отвърнал:
"Но ти си ветеринар..."