Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия...
Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна...
Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого.
Извикал първата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се.
Извикал втората и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се.
Извикал третата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба.
- Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя.
Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц.
Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас:
- Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко...