Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!
Връща се мъжа вкъщи и започва да се съблича.
Жената казва:
- Хич недей да се събличаш, ами върви да набиеш съседа.
Мъжът отива отсреща, чуват се викове, бой, след малко се връща и пита:
- Набих го, ама я кажи какво направи?
А жената:
- Ами какво, седя си аз тука вкъщи по цял ден, самичка, скучая...