Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия? Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"
Разни 2,762 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един моряк се спасил като по чудо,от потъналия му кораб и се добрал до един чуден остров. Но... обитаван от 50 амазонки. Отначало пичът,се чувствал като в Рая, но с течение на времето започнало да му писва. Ония кучки, го скъсвали от чукане... всеки ден... всеки ден... Така минала една година. И един ден, както си лежал на плажа, под една кокосова палма морякът, съзрял в далечината сал , а на сала едър, космат и брадясал мъжага. Нашият човек, едва не припаднал от радост , че му идва помощ за тия ненаситници амазонките и се развикал: - Ейййй... айде човечееееее, идвай по бързоооо. Помоооощ... Поооооомооооощ... А, едрият мъжага извикал с тънък тънък гласец: - Идвам, идвам красавецо... Кихнах, а колега от стаята ми написа на кюто: "Наздраве" ...Накъде отиваме... Пътуват Киркор и Гарабед на околосветско пътешествие с кораб. Времето е прекрасно, народът се щъка по палубата. В следващия миг едно дете извиква - Помощ и пада зад борда. Всички се скупчват до перилата и гледат, тюхкат се и се маят. В този момент Киркор скача в океана и спасява детето. Той е ГЕРОЙ. Всички го тупат, прегръщат и поздравяват. Капитанът го кани на рампата, поздравява го и го пита пред всички: - Поздравявам Ви Киркор. Разкажете какво Ви накара да проявите такава саможертва в такъв сюблимен момент? - Абе Аз да знам кой бутна мене водата ша му е..... майката В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете. Комуто Господ дал, хората не могат да му го вземат.