Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!
Не тръгнах по мъже още на 15, не съм се лекувала от наркозависимост, не работя на околовръстното...казано накратко-не оправдах надеждите на бабите от блока...