Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва:
- Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е.
Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал:
- Така... За първо имаме супа от пиле и таратор - за мене таратор, а за второ имаме... пържола и гювеч. Бих искал гювеч.
Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно.
На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила...
На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал:
- Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре...
А селянина:
- Не ща, не ща, не ми се яде...