Влакът София - Варна. Спалния вагон. На втория етаж мъж и жена, а на леглото под тях един младеж. Влакът тръгнал, а онези от втория етаж се пораздвижили.
Жената казала:
- Скъпи, хайде като пътнически влак - Тутуф ...., тутуф ... , тутуф... , тутуф... , тутуф...
След 5 минути:
- Хайде сега като бърз влак - тутуфт утуфтутуфтутуф тутуфтутуфтутуф..
След още пет минути:
- Хайде сега като експрес, тутуфтутуфтутуфтутуфтутуфтутуфтутуфтутуфтутуфтутуф.......
А отдолу се чуло:
- Ей, по - бавно бе, хора, аз съм на ръчна вагонетка.
Двама борци си говорят:
- Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият.
- Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият.
- Добре хайде като си отворен да си ги сбием.
- Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК?
На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа
да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия.
Изумен бореца казал на своя приятел:
- Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш
ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$.
- Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила.