Пред съда е изправена симпатична млада девойка в качеството на свидетел по дело за злоупотреби на ръководството на предприятието, в което работи като секретарка на директора.
- Свидетелката - обръща се към нея съдията, - наясно ли сте какво ви очаква, ако дадете лъжливи показания?
- Да, директорът спомена нещо за две хиляди и кожено палто.
В блок става убийство. Разпитват свидетел:
- Ами станах сутринта, ударих си една чикия, гледам слънцето грее, топъл ден ще бъде, ударих си една чикия, отидох, изпих едно кафе, ударих си още една чикия, измих се, избръснах се, ударих си чикия, обякох се, ударих си една чикия, обувам се, ударих си една чикия, излизам и чувам от съседният апартамент страшен кясък! Бре! Кво става тука?! Ударих си една чикия, отивам до съседната врата, ударих си една чикия, влизам вътре и в този момент - тряс! Някой ме удари по главата и загубих съзнние. Ама чикия ударих ли си - не помня.....