Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!
В емоционално приповдигнато състояние, породено от прочитането на природното описание от Вазов пътепис, госпожата по литература попитала класа:
- Ученици, знаете ли, кои са цветята на любовта?
Всички мълчали, само плахо от последния чин Иванчо вдигал ръка. Госпожата с притеснение го посочила:
- Кажи Иванчо, кои са според теб цветята на Любовта?
- Госпожо, тя и Марийка ги знае.
- Мушкато, Бегония и Момина сълза...