В едно полицейско управление ченгетата имали безотказно действащ метод за постигане на самопризнания - ако някой престъпник не искал да си признава золумите, го пускали на полицая Пешо. Пешо го обработвал "по мъжки" и до няколко минути от карцера се чувал глас: "Стига, моля ти се, всичко ще си кажа! ". Един ден обаче довели при Пешо много корав престъпник - три дена Пешо го работел, а бандитът не казвал и гък. Накрая Пешо взел да му се моли: "Айде, признай си бе, че направо ми сриваш реномето. Кажи поне нещо, моля ти се! ". Престъпникът промълвил: "Пешо ..... обичам те ..... "
Двама мъже - сърбин и чех, били първи приятели. Веднъж чехът гостувал на сърбина и тръгнали да се разхождат из Белград. Минавали край операта и сърбинът гордо казал:
- Овде йе наша опера.
- Мааме в Праци (сиреч, имаме в Прага).
Продължили нататък и минали покрай новия стадион. Сърбинът казал:
- Ово йе наш нови штадион.
- Мааме в Праци.
И така, където и да минат, сърбина посочвал това и онова, а чехът все отвръщал - мааме в Праци. На сърбака му прикипяло и го закарал на една морава, а в средата й - два огромни валчести камъка.
- Ово са муди наш Марко Кралевичи!
- Мааме в Праци - по навик отвърнал чехът.
- МААТЕ КУРЕЦ - ОВА СА МУДИ! - размахал среден пръст пред лицето му сърбинът.