Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
— Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
— Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята.
— Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
— Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
— Знам… А аз съм шофьора!
Върви човек в пустинята, вече умира от жажда и вижда кладенец със бистра вода. Обаче до кладенеца стои огнедишащ змей.
Човека вдига рамене, няма какво да губи и напада змея със бойни викове. Бие го, бие го, почти го утрепва. Змея се надига със сетни сили:
- Абе човек кво ти става, що ме млатиш?
- Ами искам да пия!
- Пий бе, кой те спира...