Вицет — Димитровград

Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пийвал си и гледал през илюминатора. - Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада- провикнала се в ухото му Мария - Е, и... - отегчено отвърнал Иван - Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме. - Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.

Иванчо и Марийка 03.10.2017 4,292 прегледа

Следващ →

Още вицове

Докато учителят Йода казваше: "Нека силата бъде с теб", силата си мислеше: "Нека Чък Норис бъде с мен"! Ной е събрал почти всички животни на Ноевия ковчег и е готов за отплаване. Стоят и чакат, водата се вдига, а те все чакат. По някое време Ной се обръща към жена си: - Добре де, съгласен съм, че трябва да изчакаме жирафите и не можем да отплаваме без тях. Ама защо трябваше да пращаш точно охлювите да ги викат? Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва: - Мараба, врано! Тя мълчи. - Искаш ли да поркаш с нас? - ДА! - изграчила "проклетата" птица. Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене. - Врано, искаш ли да поркаш с нас? Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива... - Стига ли ти толкова? Враната: - Да! - изцепила се оная пак... Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново. - Врано, ще поркаш ли? Мълчание... Заекът налива... - Стига ли толкова? Мълчание... - Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли? - ДА! Говорят си двама програмисти: - Ама стана студено тук. Може ли да затвориш прозореца? - Разбира се.Alt + F4. Младият поручик Ржевски чете книга за правилата на добрия тон и как трябва да се разговаря с дамите. Там са дадени примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музиката, за любовта. Поручикът решава незабавно да се възползва от съветите и се приближава до дама, която разхожда кученцето си. - Какво мъничко кученце имате,-казва поручикът и сритва кученцето. - Ниско полетя, явно е на дъжд. Впрочем аз съм поручик Ржевски, в къщи имам барабан, хайде да ходим да се чукаме!