Вторник, 17 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 11°
Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала: - Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи! Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал: - Жена, давай да ям, че съм много гладен. Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал: - Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания! Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал: - Хайде бе, ела да ми правиш компания! Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал: - Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад!
Иванчо и Марийка 4,837 прегледа
Следващ →

Още вицове

Какво е това приятелски отношения? И откъде може да се изтеглят? - През кой месец жените говорят най-малко? - През февруари. - Защо? - Защото е най-късия. Борец седи пред една баничарница. Покрай него минава едно момче и той го моли: - Момче, на ти 30 стотинки и влези тука да ми купиш една баничка, моля ти се! - Бе ти що не влезеш сам да си купиш, бе? - Щото три пъти влизам, и като ме видят все ми дават оборота. Ей на, ще пукнем тука от глад. Италианска двойка в нежна прегръдка... Тя: - Марио! марио! Той мълчи. Тя: - Марио! Марио! Тя(обезпокоена): - Марио, скъпи, защо мълчиш? Той, пускайки й талията: - Но, скъпа! Как мога да говоря, когато са ми заети ръцете. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!