Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
Майка разхождала двете си деца в парка. По едно време се видяла с една приятелка и двете се заговорили. Децата останали без контрол и тръгнали да се разхождат. По-късно осъзнавайки, че ги нямя тя тръгнала да ги търси. Обиколила навсякъде и ги открила в най-отдалечената част на парка близо до едни храсталаци да си говорят с някакъв непознат мъж.
- Какво правите тук, колко пъти съм Ви казвала да не говорите с непознати?
- Ами този чичко ми даде 5 лв да го хвана за онази работа. - казало едното момче.
- Как може!!!!! - разкрещяла се майката. - Веднага отиди на чешмата и си измий ръцете с този сапун.
Детето погледнало майка си и започнало да се смее.
- Какво смешно има? - казала вбесена майката.
- Ами нищо.... - казало детето. - Просто си представих как след малко брат ми ще си мие устата със сапун...