Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
Слънчев бряг. Един симпатяга си тръгва, сяда в колата и през прозореца се прощава с хубаво засукано маце, с което се чукали през това време. Преди да даде газ и да потегли и казва: - Да знаеш, доларите, дето ти платих, са фалшиви, та по-умно с тях! - Добре скъпи, ще го имам вредвид, но и ти да знаеш, СПИНА, дето ти го натресох е истински..
Семейни 3,978 прегледа
Следващ →

Още вицове

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Жена кара колата си в сервиз. Механикът: - Какъв е проблемът? - Придръпва... гасне... Седем сервиза обиколих - навсякъде ми отказват! - Не се притеснявайте - ще оправиме нещата! Механикът вдига капака - а там бележка: "Жена ми не може да кара. Няма да плащам." Една вечер поручик Ржевски среща в ресторанта полковника. - Поручик, казва полковника - виждам, че често сте тук. Почти всеки ден. А на мен все ми липсват пари... - А какво правите със заплатата си, господин полковник? - Цялата я давам на жената, а за глезотии не ми дава после... - Не умеете да се държите с жените, както трябва, господин полковник. Когато не иска да дава пари, отидете при нея в гръб, целунете я по шията и нежно я гушнете. Със сигурност ще даде! Полковникът се прибира вкъщи и прави както му е обяснил поручика - приближил се в гръб на жена си, гушнал я, целунал я по шията. Жената се отпуснала и усмихнато: - Какво, поручик, отново ли свършиха паричките? Знаете ли кое е нещото, без което никой не може на света? Не не е храната,не е и водата... и въздуха не е... Това е приятелството!!! За какво ти е да се храниш, ако нямаш истински приятели? За какво ти е да пиеш, когато няма с кой да се почерпиш? За какво ти е да дишаш, когато живота е безмислен без приятелството? Ценете приятелите си и не позволявайте на малките неща да ви разделят... Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш