Вторник, 17 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 11°
Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден. - За каква работа става дума? - Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки. - Супер! Мога да почна още днес! - Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте? - Не! - Идеално! Че иначе много жени ревнуват...С бръсненето ще се справите ли? - Вече толкова години се бръсна всеки ден! - Супер! Красиви момичета плашат ли ви? - Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам! - Много добре, заповядайте утре за интервю в Перник. - Защо в Перник, мислех, че работата ще е в София? - Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Перник!
Разни 3,240 прегледа
Следващ →

Още вицове

"-Не допуснах 10-15 човека на изпит, ама те бяха летящи холандци, идват последния час и викат, може ли подпис, викам, може едно танго, подпис не! доц. Нейков, СА "Д.А.Ценов" Майната ти обич моя, ти не си добре като мен жена ще срещнеш, само че не знам къде Толкова много те обичах, но ти не ме разбра ден и нощ след тебе тичах, но ти ме изигра Ти ще дойдеш обич моя, но не сега а когато зад завоя видиш ми гърба Майната ти обич моя, всичко бе до тук Писна ми да бъда твоя, вече ще ме има друг! Разговор между баща и син: - Сине, знаеш ли какво е казал големият комин на малкия? - Не, тате. - Твърде си малък, за да пушиш! - Искам да имам толкова пари, че да мога да си купя самолет. - За какво ти е самолет? - Самолет не ми трябва. Искам да има толкова пари... Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!