Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа:
- Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля.
Пианистът я изсвирил.
- И си-минор, ако не ви затруднява.
Изсвирил и нея.
А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора...
- Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов?
- Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.