На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Алпинист пълзи по отвесна стена. Старае се човекът, пъхти нагоре сантиметър по сантиметър. Точно преди върха, на едно малко ръбче се е хванал някакъв йога. Виси на дясната си ръка, а в лявата държи книжка и си чете.
- Ти къв си, бе? - задъхано пита алпинистът.
- Йога. - отговаря йогата без да откъсва поглед от книжката.
- Верно ли е това, което разправят хората, че вие йогите можете всичко?
Йогата наплюнчва пръстите на дясната си ръка, прелиства страницата:
- Лъжат бе...