Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава:
- Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно!
Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев.
Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?"
Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи:
- Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
XVIII век.
Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - не ме обича...
XIX век.
Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде...
XX век.
Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане...
XXI век.
Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори:
- Мъж? Жена? Активен? Пасивен?