Сряда, 28 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Уважение е, когато говорейки с някого си извадите слушалката от едното ухо. Ако спрете изцяло музиката - това е любов
Бисери 3,740 прегледа
Следващ →

Още вицове

Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката както се полага дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят: "Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.." В крайна сметка решили да пишат така: "Вместо пиене ще пишат четене, а вместо жени - риба" Значи започнал Петка да пише: "Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно бехме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел, начитам се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля - нищо, хвърли Чапай - рибка, аз - нищо, по едно време прааасс една страхотна риба...... И един месец не можа да ми се изправи кукичката!" Двама бързат за влака. Единият пита: - Колко време имаме? - Десет минути. - А по моя часовник са само пет. - Е, значи ти ще го изпуснеш. Оре си Вуте на нивата и по едно време в близките храсти нащо се шумка. Отишъл Вуте, разтворил храстите, а оттам един полуръст с огромни очи го гледа и примигва. "Я извънземно!" - помислил си Вуте и решил да установи контакт: - Я съм Вуте и орем! - .... !?! Вуте пак: - Я съм вуте и орем! - .....!?! - Я, съм, Вуте... и... орем! почнал да жестикулира Вуте. -А, Я съм Геле и серем! Знаете ли, че диаметърът на червилата е равен точно на диаметъра на четиридесет и пети калибър... Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?