Потъва кораб. Всички тичат в паника освен една лелка. Питат я:
- Ще се спасим ли?
- Не, не мисля.
- Защо така?
- Предполагам, че това е края. На моя зет много му върви.
Социализъм: да нахраним гладния с риба.
Капитализъм, както ни го описват: да не храним гладния с риба, а да му дадем въдица.
Капитализъм, какъвто е наистина: не даваме въдицата, а я продаваме на кредит, без гладния да разбере, че няма достъп до езерото с рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата...