Понеделник, 7 септември 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 27°

Всички категории

Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва: - И какво правиш тук?! - Ами, возя се... - Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
Оценка 5 от 2 гласа
Вуте и Пена живяли на края на селото, близо до гората. Един ден Пена се прибира вкъщи изнемощяла, чорлава, мръсна...Вуте я пита: -Пено, к’во ти е ма, шо си такаа? -Мале, Вуте да ти разпраам ’ко ми се случи! Прибирам се от градо, ама за по-преко минах през гората. И както си вървя изведнъж пред мене изкача Гиле. -И к’во? - пита я Вуте -И оня ми вика: "Ке те пуснем, ама или ке ми пееш, или ке прайш секс с мене!" -И ти к’во? - пита Вуте -’ба, ше му пееем на тоо простак!
Оценка 0 от 0 гласа
"100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка!
Оценка 5 от 1 гласа