Един човек влезнал в църква и видял, че никой не отива на иконата на дявола. Той отишъл там и запалил свещ. Дяволът му казал: — Ти дойде да запалиш свещ, никой друг не е идвал. За награда ще ти дам злато. Дяволът пуснал човека на една нива и му казал: — Там където отбележиш ще има злато. Мъжът се чудил с какво да отбележи. Взел че се изакал за да отбележи мястото. И след секунди се чуло: — Иванчо събуди се бе! Тук нещо замириса!

Ай би ем са изобретили нов компютър и на презентацията предлагат на журналистка да му зададе въпрос. Тя пита: — Къде е баща ми? Компютърът: — Лови риба по крайбрежието на Флорида. — Това е грешка. Баща ми почина преди 20 години. Изобретателите: — Компютърът не греши. Перифразирайте въпроса си. — Къде е съпругът на майка ми? Компютърът: — Почина преди 20 години, а баща ви лови риба по крайбрежието на Флорида…

Един бездомник стои зад заведението „Св. Георги и змея“. Излиза сервитьорка и той я моли за храна. — Я, се махай от тука! – развикала се тя. Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново: — Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?

Напет младеж се приближава до атрактивна девойка на бара и смело я пита: — Какво ще пиеш? Девойката бавно оглежда младежа от глава до пети, усмихва се доволно и му прошепва нежно на ухо: — Противозачатъчни…

Срещат се два комара и единия казва на другия: — Хайде довечера да ходим да ч*каме светулки! — Добре – съгласил се другия. Ходили, къде ходили на сутринта се срещат – единия комар с превързани крака. — Какво стана? – пита другия. — А, какво да стане, от светулка на светулка, та на горския на фаса…

Американски бар. Влиза мъж и поръчва две чаши уиски. Барманът: — Защо пък две? Мъжът: — Разбирате ли, имам приятел, който е много далеч, винаги поръчвам по две чаши, все едно, че той е тук до мен. Историята се повтаря няколко години, докато веднъж мъжът се появява и поръчва само една чаша уиски. Учуден барманът пита: — Винаги поръчваш по две чаши, а сега една. Да не се е случило нещо с приятеля ти? — А, нищо му няма, ама аз отказах пиенето…

Две кучета си говорят и едното пита: — Абе, знаеш ли какво е условен рефлекс? Другото отговаря: — Да бе, като светне една лампа и един идиот идва да ми носи храна.

Седи един програмист в бара. Идва при него една мацка: — Ако искаш да си прекараш хубаво, то аз се казвам Мими… — А ако не искам да си изкарам хубаво, как се казваш?

Мъж се прибира от работа, жена му още от вратата му подава торба и му вика: — Айде иди да купиш картофи за вечеря. — Не се излагай бе жено това е женска работа. Жената си дигнала полата и казала: — Хайде тогава свърши си мъжката работа! Мъжът: — Само се шегувах бе жена, дай торбата!

Съобщение: „Вчера за пръв път хакер беше осъден за проникване в чужда компютърна мрежа и влезе в затвора да излежава 20-годишна присъда. По данни от централния компютър на полицията, вдругиден хакерът излиза на свобода поради изтичане срока на наказанието“.

Звъни телефона: — Ало? Не може да се обади Марийка, заета й е устата, като свърша ще ви звънне. Затваря телефона. Родителите му го гледат като гръмнати, а той: — Грешка беше!

Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда. — Ама… Защо!? — Сърбаш! Продължили, жената внимава и след минута – пляяяс, още по-силен шамар. — Какво сега!? — СЪРБАААШ! Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка – пак зверска плесница… — Ее, ама сега не съм направила нищо! — Само като се сетя как сърбашеееее…

Един час преди финала на „Шампионската лига“ с „Челси“ футболистите на „Манчестър Юнайтед“ се напили до безпаметност. Само Роналдо бил трезвен. Фъргюсън бил бесен. — Какво сте правили,нещастници? Роналдо, ти що не пи? — Не обичам отборната игра,тренер…

Една дама, млада шофьорка, спира колата на сфетофара. Светва зеленото, но колата й загасва и когато отново запалва цветът отново е червен. Това така я претeснило, че когато отново е зелено тя пак не може да запали колата и отзад започнали да бибипкат. Когато за трети път тя чака зелено, дежурният полицай идва при нея и с усмивка казва: — Това са единствените цветове, които предлагаме днес госпожо.

Късно вечерта операторката на спешни случаи 999 вдигнала слушаката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком. Момиченцето: (едва доловимо) Ало? Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позваня на 999? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с нея? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета! Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо, за Бога, да не мога? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает! Операторът: О, Боже! Какво прави? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията. Операторът: Значи там има полиция? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети. Операторът: Добре, а какво прави майка ти? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите. Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Добре, за Бога, защо? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети. Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща? Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме.

Разговор между шофьори на дизелаци: — Трака ти калника! — Какво? — Трака ти калникааааааа! — Какво? — Викам, че ти трака калникааааааа беееее! — Какво? Абе говори по-силно, че ми трака калника и не мога да те чуя!

Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости. Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си. Приятелят много учуден от ситуацията пита: — Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна? — Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал: — Защо е цялата тази любезност? — Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си. — Ами аз вече имам два жълти картона…

На урок в началното училище на чина с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска тебешира и се навежда да го вземе. В същото време пита: — И така, деца, какво имаме тук? Иванчо вдига ръка и отговаря: — Страхотен задник! — Марш навън! Двойка! – изкрещяла учителката. А Иванчо преди да излезе се обърнал към инспектора и му казал: — А ти като не знаеш, недей да подсказваш!

Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала: — Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти. Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал: — Е, скъпа, не ме очакваше, нали?

Пътник струпва багажа си за чекиране и казва на служителката: — Аз летя за Лос Анжелес. Искам този, правоъгълният куфар, да изпратите в Денвър, а двата кръгли да заминат за Сиатъл. — Но, господине, не можем да направим това… – отговаря служителката. — А защо не? Предния път можахте!