Двама души си говорят: -Абе, можеш ли да познаеш какво е това-мъничко червеничко и мирише на нафта? -Ами не мога,какво е? -Ягода! -Как така ягода бе. -Абе ти ли ше ми кажеш с какво да си пия ягодите!!!

Перото е по-силно от сабята, но само ако го държи Чък Норис.

Пътували в тайгата с шейна БРЕЖНЕВ, ТАЧЪР, РЕЙГЪН и ТОДОР ЖИВКОВ. По едно време след шейната се паявила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изподкожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: - Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? - Че това за четирима стига ли? - казал Бражнев изваждайки шише водка от джоба си.

- Знаеш ли защо слонът има опашка? - Знам! За да не свършва изведнъж!

Един луд тръгнал да излиза от лудницата с един чепик в ръка. Пазачът го спрял и попитал: - Къде си тръгнал ти бе? - Излизам от лудницата. - Какво е това? - Попитал пазача и посочил чепика. - Тва е Пешо. - Къв Пешо бе? Тва е чипик. На следващия ден същия луд тръгнал с чепика. Пазачът пак го попитал: - Къде отиваш? - Излизам от лудницата. - Кво е тва? - Тва е някъв чепик, намерих го ей тука. - Добре излизай! След като повървял малко, казал на чепика: - Еее, Пешо, как го изиграхме тоя.

Разговарят тийнейджъри: - Вчера вечерта заковах невероятно маце! Прекарахме си страхотно! - Сигурно доста си се охарчил? - Напротив - само 10 импулса в минута по нощната тарифа.

Едно ангелче се стреснало и казало: - Ох! Изкара ми ангелите!

Поляк влиза в църква и казва на свещеника: - Отче, сгреших... - Изповядай греха си, чадо... - Измамих евеин, отче... - Чадо, това не е грях - това е чудо...

Шкембе-чорбата плаче, когато си я поръчва Чък Норис

- На какво си се одраскал? - На котката. (Корней Чуковски - "От две до пет")

Седи Чапаев в щаба. Връхлита Петка и крещи: - Чапаев, към нас идват немците! Какво да правим? Чапай се замисля за минута и казва: - Немците ли? Ами да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Чапаев звъни на Петка по телефона. Там вдигат слушалката: - Началникът на танковия корпус слуша! Василий Иванич помислил, че е набрал грешно затворил и пак набрал номера на Петка. Оттатък отново му отговарят: - Началникът на танковия корпус слуша! - Петка ти ли си? - Аз съм, Василий Иванич, аз съм. - А защо лъжеш? Ти не си никакъв началник на танков корпус, ти си командир на един танк? - Е да, но от танка само корпуса остана.

Когато Чък Норис играе Монополи, това влияе на световната икономика.

Ако Чък Норис беше олимпийски състезател, Олимпийските игри щяха да се прекратяват и щяха да се изпращат 237 златни медала на Чък Норис.

- Курсант Сидорив, от какво е направен затвора на автомата? - От закалена стомана, господин старшина! - Правилно. А от какво е направен ударникът? - От закалена стомана, господин старшина! - Неправилно. Не четеш учебника. Там пише ясно: "От същия материал"

Завалял пороен дъжд... Един полицай намерил за подслон от бурята един навес и се скрил под него. По едно време и едно циганче се пръква под навеза за да се спаси и то от бурята. Полоцаят погледнал циганчето надменно и заявил троснато: - Тук под този навес стоят един ОРЕЛ и едно ЛАЙНО!!! Циганчето го погледнало подигравателно и отвърнало: - Е господин полицай аз отлитаааааааааааааам.

Чък Норис има меча кожа пред камината. Мечката не е мъртва, просто я е страх да мръдне.

- Свети, но не грее? - Отворен хладилник.

Чък Норис не боледува от грип, грипът боледува от Чък Норис!!!

Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!