В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. - Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат! - Късно е вече, синко, лягай да спиш. - Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! - Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: - Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете - висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. - Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! - Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". - Ти си абсолютен идиот! - казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… - Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

През войната английска делегация посещава Кремъл. На официалната вечеря Сталин забелязва, че англичаните през няколко минути тичат до тоалетната и пита Молотов: - Вячеслав, какво им става на гостите, да не сме объркали нещо храната? - Не знам, другарю Сталин, всичко е подготвено както трябва. Готвачът им е английски, храната им е английска, напитките са английски... Дори и солта им е английска!

Дежурният по рота тича при капитана: - Господин капитан, бързо елате в спалното - всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: - Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: - А ти пък какъв си? - Ами викат ми Табуретката…

Германски турист дава интервю за руско списание: - И изобщо, много лоши впечатления имам от вашата страна! Особено от първото ми посещение там - отврат! Всичко разкопано, кал, студ, никакво обслужване, някакъв идиот хвърли граната по колата ни, после пък съвсем я откраднаха... И накрая аз излязох виновен и 10 години лежах по разни затвори! - И кога беше това? - През 1943 г.

Военна комисия... Лекарят гледа с изумление полуметровия член на поредния донаборник... -Не съм си и помислял , че човешки член може да е толкова дълъг! -Дребна работа! Моите братя имат по дълги! -Браво, браво! Трябва да благодарите на баща си, че ви е надарил толкова! -Не на баща си, а на майка си благодарим! -Майка ви не може да ви надари, а само по бащина, мъжка, линия :баща, дядо, прадядо! -Да, бе, да! Мйка ни е едноръка, и като ни е къпала за какво мислите, че ни е държала? !

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: - Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: - А ти, малката бързо се прибирай в селото…

Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: - Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: - И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: - Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! - Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!

Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: - Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. - Тръгвай! - крещи старшината. - Не ще да запали, господин старшина. - оправдава се шофьорът. - Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!

Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs - Тъй вярно! Nо - Съвсем не! ОК - Слушам! Раusе - Свободно, поправи се! Stор - Мирно! Соntinuе - Свободно! Аbоrt - Остави! Rеtrу - Кръгом! Ignоrе - Да се изпълни на всяка цена! Lоgin - Стой, кой там? Раsswоrd - Документи за проверка! Shutdоwn - Отбой! Ассеss dеniеd - Не се полага! Меssаgе - Рапорт. Ехсерtiоn - Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев

След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.

Старшина Велков: - Заключи вратата и ми донеси катинара!

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

-Ако в близост до вас избухне ядрен взрив, моментално залягате и скривате автомата под тялото си! -А защо автомата под тялото? - пита редник Мойков. -Как защо, за да не се овъгли!