Вторник, 6 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 9°

Животни

Вълкът среща заека да бяга из гората с една уредба в ръцете, и го спира: - Къде бягаш с тая уредба, бе? - Ами, да ти кажа Вълчо, преди малко Лиска ме покани у тях! Ама то какво да ти кажа..... постелила едни розови чаршафи, запалила едни ароматизирани свещи..... голяма чудо! И, моля ти се, легна на леглото, разчекна се и вика "Зайо, вземи от мен най-ценното ми!" - И ти какво, взема урудбата и хукна ли, бе идиот? - питал го вълкът - Много си глупав, бе! - Ти като си по умен върви вземай секцията, от дъб е!
Оценка 5 от 1 гласа
Ето как си представям кучетата, когато лаят през нощта: КУЧЕ 1: ХЕЙ! Аз съм куче! Има ли други кучета наоколо? КУЧЕ 2: Да! Аз също съм куче! КУЧЕ 1: Супер! Аз съм куче и ям храна! КУЧЕ 2: Аз също ям храна! Имаме толкова много общи неща помежду си! КУЧЕ 1: Акаш ли? Аз акам! КУЧЕ 2: И аз също! КУЧЕ 1: Аз имам хора! Имаш ли хора? КУЧЕ 2: Да! Имам! В момента спят! КУЧЕ 1:Наистина ли?! Моите хора също спят! КУЧЕ 2: Хайде да изпеем една весела песен за нашите спящи хора! КУЧЕ 1: Хайде! Да започваме! *започва адско виене*
Оценка 0 от 0 гласа
Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало: - Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки? - Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки. Повървели още няколко метра и малкото пак пита: - Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка? - Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок. Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита: - Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели. - Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш? - Мамо, студено ми е ма, мамо.
Оценка 0 от 0 гласа