Чапай и Петка бягали от белите. Петка се качил на едно дърво, а Чапай навлякъл една кучешка кожа, но наопъки. Дошли белите. Видели кучето и му дали парче локум. Чапай го изял. Те започнали да се смеят и му дали още едно парче локум. Той пак го изял и те си тръгнали. Тогава Чапай махнал кожата и попитал Петка:
- Защо се смяха?
- Ти да си виждал куче да яде със задника си?
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща:
- Момчето ще прогледне когато умре баща му.
Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата:
- Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.