Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
По време на сухия режим. Един си варял ракия вкъщи и гледа по едно време водата на свършване. Излязъл да налее. А в това време двама милиционери влизат в къщата му:
- Ха сега седни и напиши всичко дума по дума, както си беше!
Написал нашия обясненията и им ги дал.
- Абе, какво си написал тука, бе?
- Ами всичко, както си беше- "Излизам аз от къщи за вода и като се връщам, заварвам у нас двама милицонери си варят ракия..."