По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата…
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Старият десантчик скочи от самолета и с привично движение издърпа халката на парашута. Парашутът, обаче, не се отвори. Десантчикът издърпа халката на резервния парашут, но той също не се отвори. Тогава десантчикът издърпа брачната халка от безименния си пръст и с усмивка полетя надолу, мислейки си как, роден като свободен човек, ще умре също като свободен човек...