Петък, 21 август 2026 | Димитровград Слънчево 35°
Мъж казва на жена си: - Слушай, таковата, утре сме на сватбата на най-добрия ми приятел с тази, как беше....Джулия Робъртс! - Що чак сега ми казваш, бе? Не можа ли да ме предупредиш по-рано? Какво ще си облека, а? А подарък? Къде ще търсим по това време подарък? - Ама много си тъпа, да знаеш! Това е филм, ма...ки-но. Филмът се казва "Сватбата на най-добрият ми приятел". Леле колко си далече от културата! - Ти ли ще ми говориш за култура, бе? Когато миналият път ти казах, че отиваме на "Лебедово езеро", кой влезе в операта с въдица?
Семейни 2,177 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Искаш ли портокал? - Не. - А ако го обеля? - Да. На една поляна си пасе стадо крави, обаче естествено поляната била оградена с ограда от бодлива тел, че да не излизат хайванчетата. От външната страна на оградата обаче пасял як плодовит бик. Той съзрял красива кравичка с голямо виме и влажен поглед и след като си мучали известно време той се засилил, прескочил оградата, отишъл при нея и попитал: - Мууу, как се казваш, сладурче? - Амиии...аз съм Сивушка Недостъпната. Ама за тебе съм само Сивушка. А ти кой си? - Ами, аз съм Белчо Надарения, ама за тебе съм само Белчо, щото дарът ми остана да виси на оградата. Един човек си перкал през пустинята вече втора седмица и умирайки вижда пред себе си носорог, който му проговорил с човешки глас: - Как е хавата, пич? - Еми как да е, умирам за глътка вода, знаеш ли откъде мога да намеря? - Трябва да попитам брат ми. Той е по-възрастен и може да знае. След известно време се върнал носорога, заедно с един значително по-едър и се спряли пред него: - Абе, пич и брат ми не знае къде има вода, но решихме да те наебем... - Откъде имаш такъв хубав часовник? — Подарък е от сестра ми. — Но ти нямаш сестра?! — Нямам, но така пише на часовника. Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Реклама — Зона 3 (728x90)