Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
Дъщеря се прибира рано сутринта, а на лицето на майка й е изписано какво мисли тя по въпроса. Дъщерята обаче я изпреварва:
- Мамо! Не ми се карай! Прекарах нощта със Славчо - ужасно много го обичам. Отаначало аз правих с него орален секс, после той с мен анален секс...
- Ех, дъще, дъще... Не трябва да бъркаш любовта и похотта. Ако първо бяхте правили анален секс, а после орален - ето това щеше да е любов!