Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Стоят си трима приятели и си говорят и тогава единият казал:
- Абе, да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб.
Тогава и вторият казал:
- Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех.
Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си:
- Ало, майко какво правиш.
- Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка.
- Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!