Две жени се разправяли:
- Моят като го знам... Пак ще ми се прибере кьоркитюк...
- О-о-о-о-о! Аз моя го отучих и сега не близва ама грам.
- И как ма муцка?
- Как ли? Ами вървя си по улицата и намирам една премазана котка. Вземах я и си отивам в дома. Напълних една кофа с ракия и "удавих" котето вътре. После излязох на пазар. Връщам се след време и к’во да видя? Нашият погнусен от гледката се зарече и до ден днешен не е близвал.
Другата решила и тя да направи така. Всичко по "упътване", прибира се и какво да види? Нейният мил супруг на колене и усуква котката и:
- Моля ти се котенце! Пусни поне още сто грама...
В час на класния другарката задала на учениците следващия час да донесат домашният си любимец. Когато дошло време да проверява останала възхитена, имало кучета, котки, морски свинчета, хамстери, рибки, зайчета...
Останал само малкият палавник Иванчо.
- Иване бе, дай да видим какво си донесъл - казала даскалката.
- Ееее другарко аз нямам домашен любимец - отвърнал той.
- Е добре де нищо ли не носиш, нали не искаш двойка?
- Амииии аз нося една много грозна жаба и ми е в джоба да не се вижда, но не мисля да я показвам на който и да било!!!
След 10 минутно каране другарката Гъзибарска решила сама да извади жабата от панталоните на Иванчо. Бръкнала и възкликнала:
- Уй, уй, уй!
- Уй я! Жабата е у другия джоб!