Вицет — Димитровград

Една вечер Айшето и Кюмюр седнали пред телевизора да отдъхнат след тежък ден. Айшето взела дистанционното и докато прецъквала каналите видяла че на един от тях започва "Титаник". Гледали с интерес и когато дошла кулминацията на филма с потаването на кораба и двамата започнали да реват. Кюмюр попитал Айшето защо реве и тя му казала: - Е как защо виж колко хора умряха в студената вода... Ами ти защо ревеш? Попитала го и тя: - Как що ма виж колко желязо потъна!

Разни 03.10.2017 1,957 прегледа

Следващ →

Още вицове

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици. С изобретяването на Виаграта живота на пенсионерите вече не е толкова скучен. Всеки проблем престава да бъде проблем чрез правилно отношение към него. Събрали се няколко семейства на гости. Единият от мъжете се хвали: - У дома аз съм първа цигулка! А жената му казва: - По-добре кажи кой ти е диригентът! На сватбата си Иванчо и Марийка си обещали като направят златна сватба за 50 години брачен живот Иванчо да я лиже. ОК, търкулнали се 50 години щастлив семеен живот и на 50 годишнината баба Марийка припомнила обета на дедо Иванчо. К’во да прави дедото, почнал да я лиже, обещанието си е обещание. Лизал, лизал Иванчо, на Марийка й станало кеф и от удоволствие пръднала, а Иванчо в същия момент се обажда: - Ох, добре, че лъхна малко свеж въздух, че щях да се удуша !