Горските животни летели със самолет. На първите седалки седнал папагала, скръстил крила и важно тропа. Покрай него минава заека и пита:
- Що тропаш бе?
- Щот съм отворен - казал папагалът. Заекът бил отворен и той взел да тропа. Минава лисицата:
- Що тропате бе?
- Щот сме отворени. И тя отворена и тя взела да тропа. Минали вълкът, лъвът, жирафа и те отворени, и те тропат. Минал слона и попитал:
- Абе вие тука, всичките, защо тропате бе?
- Щот сме отворени - му отвърнали животните. Слона и той отворен и той взел да тропа. Като се включил и слона подът на самолета не издържал и се продънил. Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- ааааааа......
Папагалът важно попитал:
- Що викате бе?
- Щот не можем да летим.
- Тогава що се правите на отворени?
На Червената шапчица й дошъл първия цикъл...
Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът.
- Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той.
- Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл:
- Дай да видя от къде изтича, та ако мога, да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне...
Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
- Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е откъснал топките ...